Бележки и проучване на нашият читател Самуил за Руско-Турската Война и за улиците на Стара Загора:
Както повечето български градове, и в Стара Загора се намират множество улици, кръстени на руски генерали. Те оцеляват дори и комунистическия режим, когато са нежелан символ на царска Русия. Пълен списък на старите имена намерих тук: най-големите булеварди в града – цар Симеон Велики и Патриарх Евтимий са били съответно Георги Димитров и Девети септември. Най-аристократичната улица за онова време пък – Методи Кусев, е станала Ленин.
Сред руските военни, получили свои улици, има положителни герои като Калитин, който умира в бой за Самарското знаме. За него осетинецът Николай-Дудар Караев разказва:
Като видя тази история, полковник Калитин сам препусна към знамето, взе го и веднага счупи дръжката му наполовина и без да бърза, започна да уговаря войниците да отстъпват със стрелба.
Други са по-спорни – улица Руски от север на юг се пресича с улица Столетов, улица Граф Игнатиев и най-противоречивата от трите – улица Гурко.
Йосиф Гурко води руската армия при настъпленията на юг, когато тя освобождава няколко български града. Освобождаването обаче се състои предимно с тържественото влизане и излизане от градовете, поради което новоосвободените българи се страхуват от отмъщението на местните бейове и бягат към най-големия областен град – Стара Загора, където към юли 1877 се насъбират около 40 000 души.
През това време става ясно за настъпващата армия на Сюлейман паша, която се отправя към Стара Загора (по онова време Ески Зара). Тук обаче е спорното решение на Гурко, който не само че не оставя отбранителна мощ на новоосвободения град, но и решава да не го евакуира. В резултат османската армия влиза в Стара Загора в края на юли 1877 и извършва т. нар. „старозагорско клане“ – 14 000 души биват избити, а градът е опожарен до основи. За мащаб – най-голямото клане от Априлското въстание (това в Батак) отнема живота на около 5 000 души.
Един от най-големите градове в страната с около 15,000 души население, но повечето биват избити, а останалите оцелели се изтеглят в Северна България и никога не се връщат отново.
Един от малкото (и първите) завърнали се е Даскал Петър Иванов, който също си има улица днес. За него намерих следната история:
Събитията от онова време са описани в тази книга: Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение - която може да бъде прочетена тук: https://sever.libraryvt.com//bg/lister.php?iid=DO-8S0000648&page=1&viewType=multiple
На 17-ти по заповед на Гурко, отрядът на Лейхтенберски почнал да се приготвя за Нова Загора, гдето според както казахме по-горе, трябваше да се съберат всичките части на Гурковия отряд за превземането на Нова Загора от турците. Населението в града, което имаше защо и да се опасява от вдигането на войската, силно се развълнува, но началството го успокои.
Дори по онова време оценката за действията на Гурко е осъдителна – в най-добрия случай оттеглянето е наивна тактическа грешка, в най-лошия – ненужно жертване на невинни. След края на войната генерал Йосиф Гурко става губернатор във Варшава, където придобива репутация на жесток наместник и до ден днешен няма да видите негова улица във Варшава.
Възстановяване на града
Тук има две интересни личности, за които нямах време да проуча качествено, но и двамата си имат улици днес.
Единият е Любор Байер – на него е кръстена не само улица, но и строителния техникум в Стара Загора. Той е чешки архитект, който бива привлечен от тогавашния управител на Източна Румелия (Александър Богориди, син на Александър Богориди и правнук на Софроний Врачански). Разработва известния градоустройствен план, заради който улиците на Стара Загора са прави.
Другият е Митрополит Методий Кусев – неговата улица повечето хора все още наричат Ленин „по стар стил“. Основава парк „Аязмото“ (който интересно, също става Парк „Ленин“ по едно време). Един от най-големите градски паркове в страната – 3500 декара, намира се в северната част на града.
Старозагорското въстание от 1875
Другата група интересни улици е кръстена на участници в Старозагорското въстание от 1875 г. За него пише Захарий Стоянов в своите записки, но за съжаление повечето участници биват забравени и не получават същата памет като участниците в Априлското въстание, въпреки че много от тях умират по героичен и трагичен начин.
Такива улици са:
Братя Жекови – „Преследвани от башибозушка потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба башибозуците подпалват плевнята. Георги решава да се предаде и е застрелян от брат си, а Михаил излиза да се бие и е застрелян.“ Това е от тази страница в Уикипедия, но има по-драматично описание в записките на Захарий Стоянов.
Колю Ганчев – днес освен улица е и квартал в южната част на Стара Загора. Съратник на Левски. След провала на въстанието бива заловен, изтезаван и обесен.
