Присъединете се към предложението на atelier влдр-влдрм за изписване на чуждици в българския език на latinitsa.
Това кара пишещия да мисли българския език, да го опознава и да го използва пълноценно.

Стремежът при съставянето на тези речници е да бъдат кратки и да отразяват онези думи, с които съставяме всекидневния си говор - нека те се разбират като manifest и въпрос на вкуса към думите, а не като езиковедски (лингвистичен) труд.
За съставянето на тези речници са използвани чути и прочетени думи в българската pop култура, проверени в български речници и най-вече в “Български етимологичен речник”, издание на Института за български език към Българска академия на науките; дъждът от чуждици в българския език е безкраен и не може да бъде обхванат от никой речник.

Нашият призив е - нека не заприличваме на израсналите в северно-македонската езикова норма, нека не “киднапираме” и нека не казваме “бейбиситерка”.
Ако те имат причина да търсят и да си въобразяват една отдалеченост от българския език на етно-менталния експеримент (организиран им от тоталитарни геноцидни режими), ние българите нямаме тази нужда.
Нека не сътворяваме същия упадък на все още изключително богатия език, който сме наследили - българския.

Когато прегледахме - буквално прочетохме от кора до кора - 8-томния “Етимологичен речник” си дадохме ясна сметка, че използваме около една четвърт от българските думи. Останалите нито са забравени, нито са неясни, напротив, все още ги разпознаваме, но не ги използваме. Защо заменяме десетки български български думи, с много по-безцветни чуждици - това е въпрос, който трябва да бъде зададен на народопсихолози и изследователите на тоталитарния мрак и бедствие, което ни се е случило; което продължава и днес, със сменен източник на чуждопоклонство. За да се стигне до там, обществото, под въздействие на комунистическа номенклатура, публично да се възмущава от българското си знаме или от развитието на фоклорните си традиции, но което общество не знае и нищо друго, нито в оригинал, нито пък познава добре коя да е чуждестранна култура; Колко от русофилите могат да различат пианистично произведение на Шчедрин от соната на Губайдулина? Колко дясно ориентирани “про-европейци” могат да различат рисунка на Райко Алексиев от карикатура на Александър Божинов? Но всички тези хора развяват или флагове на чужда терористична държава или пък оплюват българската идентичност, както хитро им подсказват синове и дъщери на бивши партийни величия, за да “бъдели европейци”. Тези хора днес не “търсят в интернет”, те “гугълват”. Обръщат се един към друг на “гайс”. Какво ще остане накрая с този подход - една празна стая, в която оперира чужда валута, която ни се подхвърля отнякъде срещу добро поведение?

Предложеното изписване на чуждици на латиница едва ли е възможно да бъде приложено напълно; за нас това усилие е въпрос на лична естетика и на етика, а не на разделяне на езика; още по-малко искаме да отделяме хилядолетни индоевропейски думи от езика ни или пък названия, които науката е избрала за универсални.
Правилото “всеки сам си преценя” как да приложи; цели да стимулира близкото ни по разбирания и вкус общество колективно да овладее по-добре езика, който ни е подарен като роден - без да стигаме до крайност и ограниченост.
Призоваваме (апелираме) употребата на това правило да бъде израз на личен стремеж към богат и красив български говор, а не буквен запис на cacophonia;

п.п. “какофония” (от гр. - лош звук) - неприятно слухово впечатление, получено от нестройно, неритмично и несъгласувано ансамблово изпълнение; хаотично, безмислено натрупване на тонове; обратното на “благозвучие”