221 прозореца, 86 врати и 24 комина.
Това е може би първото, което ще научите, когато се заинтересувате
от конака на рода Агушеви в смолянското село Могилица.
Построен между 1820 и 1843 година, този голям дом е издигнат за Салих Агуш и семействата на неговите трима сина.

Фотоесето на Clocharium.Digital е посветено на тази сграда,
нейните стаи, прозорци, вътрешни дворове, защитна кула, стенописи, гардероби, книги и козяци.
Подредихме 12 поредни големи фотографии и 10 малки, както и няколко различни кратки есета: архитектурна позиция за българския характер на „балканските“ или „османски“ къщи, кратки истории за детайли от сградата и живеенето в нея; добавихме и политически текст за съдбата на българските мюсюлмани - помаци, погледнато от лична точка.

Тъй като българските мюсюлмани – помаците са в заглавието ни, показваме, че животът в тези къщи и начинът на живеене е неразривно свързан с хората, техните избори и история. Но и че този живот е толкова близък и сходен с живота на нашите християнски предци, че всеки може да се убеди - става дума за българско семейство със своите местни избори, представи и съдба.

Цел на този материал не е да разказва историята на една приказна българска сграда или да живее в миналото.
В Пинакотека.Апарат като музей, а и в нашата семейна архитектурна среда, се радваме да разгледаме този живот, показан чрез архитектура - така, че всеки да може да прецени за себе си доколко днешният ни живот в къщи и значително по-често - в апартаменти, е „по-добър“, по-напредничав
или по-качествен от загърбената ни възрожденска култура.

Разбира се, не проповядваме връщане към миналото.
Но дали всички тези елементи могат да се пресъздадат съвременно и смислено, така че днешният дом да се преосмисли и една интересна и оригинална културна традиция да продължи своя път - като част от живота ни като наследници на тази култура?

Тема, към която списанието ни ще се връща многократно.
Приятно разглеждане.

221 windows, 86 doors and 24 chimneys.
This is perhaps the first thing you will learn when you become interested in the Agushevi family’s konak in the Rhodope village of Mogilitsa.
Built between 1820 and 1843, this large house was raised for Salih Agush and the families of his three sons.

The Clocharium.Digital photo-essay is dedicated to this building, its rooms, windows, inner courtyards, defensive tower, wall paintings, wardrobes, books and kozyaks.
We arranged 12 large consecutive photographs and 12 smaller ones, as well as several short accompanying texts: an architectural position on the Bulgarian character of the so-called “Balkan” or “Ottoman” houses, brief stories about details from the building and the life within, and a political text about the fate of the Bulgarian Muslims - the Pomaks, approached from a personal point of view.

Since the Bulgarian Muslims - the Pomaks - are in the title of this issue, we show that life in these houses and the way of living are inseparable from the people, their choices and history. And we show as well that this life is so close and so similar to the life of our Christian ancestors, that anyone can see clearly - this is a Bulgarian family, with its local choices, its understandings and its fate.

The aim of this material is not to retell the story of a picturesque Bulgarian house, nor to dwell in the past.
At Pinacoteca.Aparat as a museum, and in our own architectural environment as a family of architects, we are interested in examining this life through architecture - so that everyone can judge for themselves how our present-day lives in houses, and much more often in apartments, are “better,” more progressive or more refined than the Revival culture we Bulgarians have left behind.

Of course, we are not advocating a return to the past.
But can all these elements be reinterpreted today in a contemporary and meaningful way, so that the modern home may be reconsidered, and an interesting and original cultural tradition may continue its path – as a living part of our lives as heirs to this culture?

This is a theme to which our magazine will return many times.
Enjoy exploring.

Запазен е споменът за родопския мещра Харалампи Поповски -
автор на външната отбранителна кула на имението.
Тази изключително изящна архитектура не се среща никъде другаде в цялата сграда.

п.п. „Мещра“ е старинна българска дума за „майстор“
(сравни с англ. master). Използва се от много майстори-дюлгери в Родопите, произлизащи от семейства на бежанци от Западна Македония - Костурско, Корчанско и Дебърско.

The memory of the Rhodope mestra Haralampi Popovski -
the builder of the estate’s external defensive tower - has been preserved.
This exceptionally refined piece of architecture appears nowhere else in the entire complex.

Note: “Мestra” is an old Bulgarian word for “master builder” (cf. English master). It is used by many dyulgers/architects in the Rhodopes whose families descend from refugees from Western Macedonia - the Kostour, Korcha and Debar regions.

Ако потърсите из българските речници думата “потон” няма да откриете почти нищо. В повечето случай стои неясното “таван”. Единствено Етимологичния речник на БАН дава, наред с други незначителни значения и следното:
“В старите български къщи — помещение на горен етаж, открито отпред, от което се влиза в другите стаи; Момне ле, мари йубава, / кой беше снощки йу вази, / на ваши юзум потоне, / та нависоко гълчахте. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 180.”

Потонът е изключително късно-средновековно пространство, силно развито наследство на донжоните/кулите, в които живее българската аристокрация.
Представлява голямо, преходно помещение без външна стена, по средата между личните, интимни части на къщата и двора на външния свят. В хубаво време на потона се живее, работи, отглежда домочадието.
По време на късното средновековие, пред-възраждонски периоди и началото на Възраждането те са изцяло отворени навън, но към края на Зрялото Възраждане те започват да бъдат затваряни с дървени капаци и решетки; В конкретния случай дървеният щрих по фасадата е сложен по религиозни причини, за да се запази неприкосновеността на интимния живот на жените.

В България потони има на много места в Родопите - особено в селата Ковачевица, Долен, както се вижда и в Агушевия конак. На картата на българското етнографско наследство на Балканите, потони може да се видят: в гръцката част на Родопите, в Западна Македония в Костур и село Сятишча и откъслечно в Тесалия;

If you look up the word “poton” in Bulgarian dictionaries, you will find almost nothing. Most entries simply give the vague term “ceiling.” Only the Etymological Dictionary of the Bulgarian Academy of Sciences offers a more precise explanation, alongside other minor meanings:
“In old Bulgarian houses — a room on the upper floor, open at the front, from which one enters the other rooms; Momne le, mari yubava, / koi beshe snoshtki yu vazi, / na vashi yuzum potone, / ta navisoko galchakhte. Folk song, SbNU XXXIX, 180.”

The poton is a late-medieval architectural feature, a highly developed legacy of the donjons and towers inhabited by the Bulgarian aristocracy. It is a large, transitional space without an outer wall, situated between the private, intimate areas of the house and the courtyard of the outside world. In fine weather, the poton served as a place to live, work, and raise the household.
During the late medieval, pre-Renaissance, and early Renaissance periods, potons were completely open to the outdoors. In the mature Renaissance, however, they began to be enclosed with wooden shutters and lattices. In the case of the Agushev konak, the wooden detailing on the façade was applied for religious reasons, to preserve the privacy of women’s intimate life.

In Bulgaria, potons can be found in many parts of the Rhodopes — especially in the villages of Kovachevitsa and Dolen, as well as, visibly, in the Agushev konak itself. On the map of Bulgarian ethnographic heritage across the Balkans, potons are also found in the Greek Rhodopes, in Western Macedonia (Kostour and the village of Siachischa), and sporadically in Thessaly.

Каква е разликата между днешните дивани и миндерите от епохата на Възраждането? На миндерите е било естествено да се седи по различни начини, включително хората да се обръщат един към друг, седнали „по турски“.

What is the difference between today’s sofas and the minderi from the Revival period?
It was natural to sit on a minder in various ways, including people turning toward one another while sitting cross-legged.

Типична вградена мебел, която може да бъде видяна и в Родопите, и в Жеравна, и в Охрид, Костур, а много често и като продукт на гурбетчийския труд на възрожденските майстори архитекти.

Един от аргументите за българското начало на възрожденската архитектура на Балканите е в нейната системност. Тези дървени лавици (или други характерни детайли) могат да се видят на много места на Балканите и дори на места, където българските царства не са простирали своята територия. Но само в къщите, строени в земите, където живеят български общности, се стига до пълен синтез:
Вътрешното оформление създава вътрешен ордер, на който са съподчинени прозорците и всички други вътрешни елементи.
Винаги височината на стенната мебел е равна на вътрешен корниз, на който са подчинени прозорците. От своя страна те диктуват външната фасада в пълно съподчинение със съчетаващите се каменни зидове и дървен скелет, който във всички български къщи завършва с четирискатни, подчертано ниски покриви, определящи хоризонталния ансамблов силует на махали и селища и градове.

Съчетано с логиката, на която се подчиняват разпределенията, говорим за една пост-средновековна архитектура, която по всичко личи, е вървяла по пътя на своето развитие преди османското нашествие; Разбира се, тези елементи се срещат като заемки и в много чуждестранни ансамбли от периода, което кара мнозина
не-специалисти да възкликнат “ето ги същите къщи, явно не са български”.
Не сме виждали обаче пълният синтез, който спокойно показват нашите къщи, освен като редки единични примери тук и там, явно строени от не-местни майстори, ако се съди по липсата на каквито и да е повторения на такова ниво в околността на тези единични примери.

Може да се спори дали тази архитектура е оригинално българска или византийска, но фактът, че български селски дюлгери, произхождащи от малки селища на територията между Добруджа и Албания, строят тези къщи на равнище, на което показват архитектурно-пространствен синтез, успоредно с примери на високо хармонично схващане за човешкото живеене, ни дава убеждението, че тази архитектура е част от националния ни изказ.

В библиотеката на Пинакотека.Апарат има специализирани книги и албуми за регионалния дизайн на различните архитектурни школи по българските земи, а също и снимков материал от много наши експедиции.

В случай на интерес моля пишете ни - можем да покажем многобройни примери с богата илюстрация.

A typical built-in piece of furniture, which can be seen in the Rhodope Mountains, in Zheravna, and in Ohrid and Kastoria, and very often as a product of the migrant labor of the Revival-era master architects.

One of the arguments for the Bulgarian origins of Revival architecture in the Balkans lies in its systematic nature. These wooden shelves (or other characteristic details) can be found in many places across the Balkans, even in areas where the Bulgarian kingdoms did not extend their territory. Yet only in houses built in regions inhabited by Bulgarian communities is a complete synthesis
achieved:
The interior layout creates an internal order, to which the windows and all other interior elements are subordinated. The height of the wall furniture is always equal to an internal cornice, to which the windows are subordinated. In turn, they dictate the external façade in full subordination to the combining stone walls and wooden framework, which in all Bulgarian houses concludes with four-sloped,
distinctly low roofs that define the horizontal ensemble
silhouette.

Combined with the logic to which the layouts are subordinated, we are dealing with a post-medieval architecture that evidently had followed its own developmental path before the Ottoman conquest. Of course, these elements also appear as borrowings in many foreign ensembles of the period, which leads many non-specialists to exclaim, “Here are the same houses, they obviously aren’t
Bulgarian.”
However, we have not seen the full synthesis that our houses so clearly demonstrate, except in rare individual examples here and there, apparently built by non-local craftsmen, if one judges by the absence of any repetitions at such a level in the vicinity of these individual
cases.

It can be debated whether this architecture is originally Bulgarian or Byzantine, but the fact that Bulgarian rural carpenters, inhabitants of small settlements on the territory between Dobruja and Albania, built these houses at a level showing architectural-spatial synthesis, alongside examples of a highly harmonious understanding of human habitation, convinces us that this architecture is part of the Bulgarian national expression for the period.

The shelves of Pinacoteca.Aparat hold specialized books and albums on the regional design of different architectural schools across the Bulgarian lands, as well as photographic material from many of our
expeditions.

If interested, please write to us: We’re happy to present numerous examples with rich illustration.

“В Агушевите конаци е имало библиотека една от най-големите частни библиотеки на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век.
За неин основател се смята хаджи Салих Сами ефенди (внук на Агуш ага), който умира през 1921 г.

Библиотеката съдържа около 400 тома книги, включително 94 ръкописа, както и документи на арабски и турски език (писма, разписки, удостоверения, фермани, договори, заповеди и др.) и оцелява въпреки превратностите на съдбата. Днес основна част от нея се съхранява в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив”

текст: Уикипедия

“At the Agushevi Konaks, there was a library, one of the largest private libraries in the Balkans at the end of the 19th and the beginning of the 20th century. Its founder is considered to be Hadji Salih Sami Efendi (grandson of Agus Agha), who died in 1921.

The library contained around 400 volumes, including 94 manuscripts, as well as documents in Arabic and Turkish (letters, receipts, certificates, firmans, contracts, orders, etc.) and survived despite the vicissitudes of fate. Today, the main part of it is preserved in the Ivan Vazov National Library – Plovdiv.”

Source: Wikipedia

Пататник (рецепта от Чепеларе,
Иван Звездев / Екатерина Дафовска)

Продукти

1 кг картофи
200 г сирене
2 яйца
50 г масло
1 ч.л. сол
10 с.л. олио

Приготвяне

/картофите се измиват и обелват; настъргват се на едро; поръсват се със сол и се оставят в сито;с ръце се притискат добре, за да се отцеди водата/

//картофите се прехвърлят в купа; добавят се натрошеното сирене и яйцата;разбърква се добре//

///в дълбок тиган се загрява половината олио; сместа се изсипва и се готви на слаб огън 10 минути; покрива се с чиния и се обръща внимателно///

////добавя се останалото олио; суровата страна се връща в същия тиган; готви се още 10 минути на слаб огън; намазва се с маслото////

/////пататникът се сервира горещ/////

Patatnik (recipe from Chepelare,
by Ivan Zvezdev / Ekaterina Dafovska)

Ingredients

1 kg potatoes
200 g white brined cheese (or a mixture of feta and cottage cheese)
2 eggs
50 g butter
1 tsp salt
10 tbsp oil

Preparation

/peel and wash the potatoes; grate them on a coarse grater; sprinkle with salt and place in a sieve; press firmly with your hands to remove the excess water/

//transfer the potatoes to a bowl; add the crumbled cheese and the eggs; mix well//

///heat half of the oil in a deep pan; add the mixture and cook on low heat for 10 minutes; cover with a plate and flip
carefully///

////return the uncooked side to the same pan; add the remaining oil; cook another 10 minutes on low heat; brush with the butter////

/////serve the patatnik hot/////

По фасадата на сградата се забелязват следи от османска декорация. Епохата е оставила тези следи, които все още са трудни за възприемане от някои.
Нашата позиция е, че трябва колкото можем по-бързо да загърбим тези остатъчни емоции и просто да живеем заедно в един по-космополитен български свят.

Вярно е, че помаците са запазили емоционалната си привързаност към отиващия си Османски свят, което е предизвикало много разделение и отчужденост между различни общности. Но историята никога не е “в Края си”, както говори Фукояма; Често пъти това, което днес ни се струва минало, продължава своя ход в посоки, които не винаги са очаквани или известни.

Този материал съзнателно не показва политически истории свързани с българските мюсюлмани - помаци. Вярно е обаче - че българската история и периодична лимитирана толерантност, съчетано с комунистическото архи-престъпление наречено “Възродителен процес”, в което и българските помаци бяха тормозени, както и агресивните до ден днешен политики на съседни Турция и Гърция предизвикаха една “другост” сред помаците, която доведе до създаването на политизирана помашка общност, споделяна от много български мохамедани.

През последните години някогашните страшни политики на денационализация на българите в Гърция и Турция се проявяват само към малцина личности, които демонстрират родова памет и правят плахи опити за про-българско поведение. Такъв беше случаят например с Ридван Караходжа, на когото беше отказано българско гражданство, за да не се развалят отношенията между Гърция и България.

Ридван беше учител в родопско село от другата страна на границата. Той отказа да учи на турски децата от българското си село Пулево (преименувано на Просилио) до Ксанти в Западна Тракия. За този отказ той беше уволнен, демонизиран и тормозен (съден) в същата тази Гърция, която посещаваме всяко лято - защото публично отказа да преподава напълно непознат език като турския на своята българоезична общност. Език, който те не разбират, и който е въведен държавно, за да отдалечи българското население на Гръцка Тракия от родовата им общност.

Разбира се, родовата общност на Ридван реагира с абсолютна незаинтересованосткъм човека и сервилност към съседите. Днес Ридван е един тъжен човек, на когото животът показа повече разочарование, затворени врати и тъга като отплата за доблестното му поведение.

Няколко линка за живота, историята и съвременните аспекти на българските мюсюлмани, помаците:

За Ридван Караходжа: линк 1 , линк 2
За българските помаци в Гърция линк 3
Помаците между глада и кръста:
Глад, студ и мор в Родопите (1912 – 1913) линк 4

On the facade of the building, traces of Ottoman decoration can still be seen. This era has left marks that remain difficult for
some to interpret.
Our position is that we should, as much as possible, move past these residual emotions and simply live together in a more cosmopolitan Bulgarian world.

It is true that the Pomaks have preserved an emotional attachment to their fading Ottoman past, which has caused considerable division and alienation among different communities. Yet history is never truly “at its end,” as Fukuyama puts it; often, what seems like the past
continues its course in directions that are neither expected
nor well known.

This piece intentionally does not dwell on political histories
related to Bulgarian Muslims. Nevertheless, Bulgarian history,
combined with occasional limited tolerance, the communist ultra shameful crime called “Revival Process” - name change of the muslim people and their eventual expelling out of the country +
the aggressive policies - still in effect - of neighboring
Turkey and Greece, have produced a sense of “otherness”
among the Pomaks. This led to the emergence of a politicized
Pomak community shared by many Bulgarian Muslims.

In recent years, the harsh policies of denationalization once applied to Bulgarians in Greece and Turkey have been directed only at a few individuals who demonstrate a sense of ancestral memory or make tentative attempts at pro-Bulgarian behavior. One such case is
Ridvan Karahodja, who was denied Bulgarian citizenship in order
not to upset relations between Greece and
Bulgaria.

Ridvan was a teacher in a Rhodopean village across the border. He refused to teach Turkish to the children of his Bulgarian-speaking
village Pulevo (renamed Prosilio) near Xanthi in Western Thrace.
For this refusal, he was dismissed, demonized, and harassed
(even prosecuted)in the same Greece we visit every summer -
simply because he publicly declined to teach a completely foreign language, Turkish, to his Bulgarian-speaking community. This language was imposed by the state to distance the Bulgarian population
of Greek Thrace from their ancestral community.

Naturally, Bulgaria and its society responded with complete indifference toward him and servility toward the neighbours. Today, Ridvan is a sad man, whose life has shown him more disappointment, closed doors, and grief as the price for his honorable
conduct.

For further reading on the life, history, and contemporary aspects of Bulgarian Muslims (the Pomaks) - links in Bulgarian:

Ridvan Karahodja: link 1 , link 2
Bulgarian Pomaks in Greece link 3
Pomaks Between Famine and the Cross. Hunger, Cold, and Pestilence in the Rhodopes (1912–1913 link 4

Старинната кована врата (вляво) се състои от няколко широки дъски, зад които са заковани напречни летви. Тези врати са използвани през средновековието в България и цяла Европа, като в нашите земи са обичайни и за пред-възрожденския период и началото на Възраждането. В зрелия Възрожденски свят те са подменени от таблени врати (дясно), в които широка средна дъска е вградена в добре оформена рамкова структура от дъски, съединени под ъгъл от 45 градуса.

The old forged wooden door (on the left) consists of several wide planks, behind which transverse battens are nailed. These doors were used during the Middle Ages in Bulgaria and across Europe, and in our lands they continued to be built during the pre-Revival period and the early Revival. In the mature Revival era, they were replaced by frame-and-panel doors (on the right), in which a wide central plank is set into a well-constructed timber frame, with boards joined at a
45-degree angle.

Сградата на Агушевите конаци е богато и интровертно обърната към себе си - със своите три вътрешни двора, сложни фасади и чардаци/потони, които гледат към живописните родопски хълмове. Погледната откъм улицата, фасадата е съвсем скромна, умело вписана до едноетажен силует на глуха измазана каменна стена, в който единствено дървените сантрачи и няколко родопски комина правят бегло впечатление.
Но колкото повече човек излиза от делничния път, за да разгледа сградата, толкова по-впечатляваща става тя – както подобава на един родопски дворец.

The Agushev Konaks building is richly detailed and introverted, turned inward upon itself – with its three inner courtyards, elaborate façades, and chardaks / potoni overlooking the picturesque Rhodope hills.
Viewed from the street, the façade is quite modest, skillfully fitted into a single-story silhouette of a blank plastered stone wall, in which only the wooden lintels and a few Rhodope chimneys make
a fleeting impression.
But the more one steps off the everyday path to explore the building, the more impressive it becomes – as befits
a Rhodope konak.